Финансов речник

Поръчителство, гаранция, залог, ипотека или изявление, което осигурява възможност при непогасяване на кредит, дължимата сума да се изплати.
Вид лихвоносни дългосрочни ценни книжа, емитирани от правителството, местни органи на властта, банки, други финансови институции и фирми. Облигациите са форма на дългосрочни заеми, ползвани от емитента. Те могат да бъдат с фиксирана или плаваща лихва, която се начислява върху номиналната стойност на облигацията. Обикновено тези със срок 10 години се наричат notes, а над 10 г. bonds. Те са купон, но съществуват и сконтови облигации – така наречените zero-coupon bonds.
Финансова операция, при която се оспорва определена трансакция с дебитна или кредитна карта. Оспорването се извършва от банката издател предимно по искане на картодържателя. Задължително условие е да има основателна причина за оспорване на трансакцията.