Ще стане ли Швеция първата безкешова страна в света?

Швеция е първата страна, която е въвела банкноти през 1661 г. и изглежда, че е на път да стане първата нация, която ще се превърне в напълно безкешова държава.

Стойността на парите в обращение в Швеция намалява доста бързо. Стойността на банкнотите и монетите, преминаващи през икономиката, е намаляла с около 50% през последните 10 години. Според проучване, само 15% от търговските сделки се извършват с използване на пари в брой.

Швеция е водеща в безкасовите плащания

Сесилия Скингли, заместник-управител на шведската централна банка, Риксбанк, предложи преминаването в безкешова форма да не е стратегическо. Не е имало сериозен натиск от страна на Riksbank или законодателите да го въведат. По-скоро бързите технологични промени водят до преминаването към общество без пари в Швеция.

Тази прогресия може да се задържа със скорост, възможно най-удобна на самото общество. През октомври Riksbank коментира необходимостта банките да продължат да улесняват паричните средства. Управителят на централната банка Стефан Ингвес заяви: "Смятаме, че всички банки и други кредитни институции, които предлагат платежни сметки, са длъжни да се справят с пари в брой."

Риксбанк идентифицира, че става въпрос за използването на по-малко парични средства. Неговата обосновка е, че не може да изпълни мандата си, освен ако не се използват платежните средства, които издава. Изглежда, че се замислят за потенциални сценарии, които могат да доведат до цифровизацията. С други думи, за централната банка става много по-лесно да се подкопае, ако не е в пълен контрол над платежното средство.

Кога да се очаква E-крона?

С оглед на този сценарий, централната банка разглежда стартирането на електронна крона - цифрова валута, издадена от централната банка. В изявление през ноември, Ингвес предположи, че аргументът, че централните банки продължават да издават пари и влияят върху паричната политика, е толкова силен, колкото винаги.

Банката за международни разплащания (BIS) - ефективно централната банка за централните банки - се съгласи с Ингвес по отношение на централните банки, които продължават да играят същата роля, както традиционно. BIS не са съгласни с Riksbank по отношение на разглеждането на емитирането на цифрова валута.

В доклад, публикуван по-рano, BIS поставя под въпрос жизнеспособността на цифровите валути, издавани от централната банка. Макар че въвеждането на e-Krona може да бъде основно съображение, все пак може да има непредвидени последици. Исторически погледнато, има много случаи на банкрут, където гражданите се страхуват за сигурността на спестяванията си и масово теглят депозити. С появата на цифрова суверенна валута има много по-голям риск в това отношение.

В доклада се посочва:

„Общото предназначение на CBDC [цифровата валута на централната банка] може да доведе до по-голяма нестабилност на финансирането на депозитите от търговските банки. Дори и да са предназначени главно за целите на плащането, в периоди на стрес може да настъпи бързо и широкомащабно придвижване към централната банка, което предизвиква търговските банки и централната банка да управляват такива ситуации. "

БМР твърдят, че това може да премести централните банки в неизследвана територия, което също води до по-голяма политическа намеса.

Намаляване на риска от цифровизация

Протагонисти на безкешовото общество посочват, че това би означавало край на укриването на данъци и нелегалната дейност като цяло. Аргументът е, че паричните средства са фактор за насърчаване на престъпната дейност. Ако фирмите и домакинствата не държат пари в брой, тогава няма да бъдат ограбени. По същия начин, ако крадците крадат потребителски стоки и могат да им се плащат само цифрово, то цифровите плащания оставят следа.

Когато става въпрос за данъчно облагане, всяка страна има определено ниво на укриване на данъци. Търговията, която се извършва "извънборсно", се плаща в брой без прилагане на данъци. Ако парите в кеш не са опция, този вид дейност не може да се случи или по-скоро може да се случи с много повече препятствия и трудности.

Дотук всичко това звучи доста обнадеждаващо. По-ефективна и удобна система за плащане, която оказва огромен натиск върху незаконната дейност, като прави живота по-безопасен за гражданите. Всеки потребител би харесал тази идея за бъдещето.

Но, дали подходът не е погрешен в своя дизайн? Швеция има относителна стабилност в политически и икономически план от много години. Както обаче историята ни показа, правителствата се заблуждават. Докато хората по света използват електронни медии и електронни разплащания без да се замислят за рисковете, може би наистина забравят за опасностите, които дебнат из мрежата.

Вече сме в свят, където данните и информацията са мощни “оръжия” и личните данни са ценен ресурс. Дали е добре, че гражданите в държавната администрация ще имат достъп до всяка сделка, която се извършва? Ами ако с тези данни се злоупотребява? Ами ако една държава започне да следи всяка една покупка, която гражданин прави?

Както видяхме отново и отново с технологията - тя е сила, но е опасна, ако попадне в погрешни ръце. Поради тази причина се анализират начините за ползване на дигитална валута само чрез методи, при които потребителят не е пряко наблюдаван.

Ако и ти си почитател на безкешовите плащания, кредитна карта AXI Card ти дава 18% годишна лихва при плащания на ПОС и онлайн. Какви са другите й предимства - виж тук.